ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Нашият екип
Top posters
Елинор Уистрейн-Джойс
 
Гил
 
Арая Деймос
 
Jacob Black
 
Isaak Dunn
 
Ребека
 
Alice Brown.
 
Дезмънд Лесбърн
 
Adison Laurent
 
Arrietty
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Чет Ное 10, 2011 6:49 pm

Share | 
 

 Гилгамеш;

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Гил
Орденът на Рубина
Орденът на Рубина
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 23.10.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Гилгамеш;    Нед Окт 23, 2011 2:05 pm


Име:
Гилгамеш, име старо като света и с особено значение. Гил е кръстен на едноименният Шумерски герой, който се предполага, че е негов роднина през едно или две поколения. В момента вампира не го използва цялото, защото му се струва прекалено дълго, сложно и подсказващо древния му произход(което всъщност е само негово внушение). Краткото галено Гил минава за всичко, от важни документации до представяния в началото на хазартен турнир. Широко известно е в цяла Далмаска и обикновенно носи негативен заряд, защото всички го свързват с Адмирала и ролята на негова дясна ръка, която заема.
Някой от по-близките му го наричат Джил и това винаги го е дразнило в определена степен.
Години:
Солидна и вероятно неспособна за преброяване от-до. Роден е в първата голяма човешка цивилизация, Шумер, което е на територията на южна Месопотамия. На външен вид е като замръзнал завинаги на около двадесет и пет, може би дори и малко повече.
Вид:
Вампир.
Дарби, сили, характеристики на вида:
Стандартното, което би трябвало да идва с видовата му принадлежност- нечовешка скорост, сила, издръжливост и безсмъртие. За да разполага пълноценно с тях трябва да се прехранва с кръв, но от доста години Гил е на изкуствени заместители и избягва да се храни от други живи същества, защото не иска да подронва позицията, която в момента заема политически с работното си място. При него не се забелязват изменения като специални вампирски умения но това се компенсира с дългите години, които е живял като лишено от пулс зъбато същество и това го прави наистина опасен опонент ако решиш да го предизвикаш и наистина му полазиш по нервите.
По неясни причини слънцето нито веднъж не го е притеснявало и не му е причинявало болка- Гил е нещо като перфектен екземпляр от вида си преминал през особена еволюция за да се развие в такава степен на перфекционизъм. В интерес на истината това се дължи чисто и просто на малко парченце метал заседнало в дясната му ръка- то е там от край време и е част от един от онези пръстени, които по една или друга причина са животоспасяващи за вида му и предпазват от разни мити вредни UV лъчи.
Разбира се, Гил притежава и малко по-нормални качества и умения, което си е достойно за похвала, макар и да не грабва окото с особена забележителност.Винаги е държал на принципите с които е отраснал и дълбоко в него се крие еквивалент на истински войн. За Гил е нещо нормално и естествено да поддържа тялото си в изряден вид и редовно да упражнява тренировки с някакво оръжие, личен фаворит са му тези преминаващи от средно на далечно разстояние в ефекта, който постигат. С точна ръка и зрение той е ненадминат в стрелбата с лък и арбалет, макар и в последно време да се налага да се глези с модерните еквиваленти, които все по-често се използват от аристократичните пирати на Далмаска. Това разбира се не е достатъчно и вродената му любознателност е отговорна за класическото образование в много сфери на науката и изкуството, имал е прекалено много време да изучава подробно всичко и дори да участва тайно в самото им развитие като цяло. Всичко това се умесва с прихванатата аристократична благородност и дворцова етика, за което е виновен двора на Краля Слънце.
Външен вид :
Шумерецът е с височина отиваща до метър и осемдесет и леко мургава кожа, която оставя в него леко мулатско излъчване. Косите му са къдрави по негърски и са също толкова черни, вампирът обаче рядко ги пуска да се развихрят и се старае да са винаги под контрол и да не му създават проблеми; това му коства много занимавки и най-вече продукти за коса, понякога му излиза доста солено да поддържа такава "издръжка". В облеклото си е малко по-нехаен и дори и на официално събитие с нещо повече от ботуши от мека кожа и кожен брич комбиниран с бяла риза няма да го видиш. Когато е извън двореца нахлузва тренч коут с шивици на клана, те обаче са прибавени по-късно и оригиналната история на мръсно зеленото и почти военно връхно облекло е по-стара и символична, това е подарък от господин ученикът му след лекция как трябва да се грижи за външният си вид и да го подчертава подбирайки правилният ред от дрехи и аксесоари.
Характер:
Гил е приблизително добра душа и в него липсва онази животинска жестокост, която принципно е характерна за вампирясалите. Старае се да избягва кръвопролития, макар и това да не значи, че не би стигнал до там- ако е като заповед и е представено така, че наистина да е от значение шумерецът ще се жертва и ще свърши работата колкото да не се излага. От известно време е на синтетична кръв и се чувства щастлив от това, така не му се налага тайно да хапе разни персони и да промива съзнанията им изтривайки го като спомен. Понякога се чувства малко неудобно от това, че е крайно древен, но не го третира като сериозен проблем.
Гил е благородно същество с блага натура и дори момента жизнерадостност; той държи на моралните си ценности и вярва в наличието на равновесие. За него това е най-важното- всеки трябва да получава по равни порции добро и зло и така да се получи изравняване на големите вселенски везни. Много често това контролира действията му и на моменти може да се държи малко странно само защото е решил да вземе проблема в свои ръце и никой реално да не схваща какво се опитва да постигне. Вярва и в наказанията и ги приема за необходима част от ежедневието, така изкупва вината трупаща се в него и се опитва да задържа повече от човешките принципи в себе си, опитва се да се чувства жив и полезен.
Положителните черти са благородството, джентълменството, опитите да бъде разумна и земна натура, която да е полезен обществен член. Отрицателните идват със странната визия за справедливост и равновесие, която е трудноразбираема.
История
Ранните си години той почти не помни, постепенно тези спомени са ставали все по-мътни и по-мътни и в момента дори не може да изкара при нужда имената на майка си, на баща си и как точно са изглеждали. Знае, че е имал много сестри и братя и че е бил втори или трети по големина сред тях. Малко след осемнадесетата му годишнина настъпва огромен глад и суша и по една или друга причина владетелят решава да принесе в жертва едно от своите деца за да умилостиви боговете и да ги измоли за пощада; младият Гил се оказва в тази позиция и го оставят на милоста на сили, които не са изцяло от този свят. В резултат? Малко преди последната капка кръв да напусне тялото му и да се стече по определените й вади в огромния изсечен от камък олтар в него проблясва искра и нещо го кара да се "събуди" от унеса и да се "прероди" за ново съществуване жертвайки пулс, живот и всякакви човешки характеристики. Прокуден от границите на Шумер той започва серия от скитания обикаляйки всичко що някога е съставяло древния свят и неговите най-големи тайнства. От там насетне животът му е низ от приключения и познанства, всичкото подробно описано в дневници разпръснати в различни точки от света- при това скрити така, че само той, ако го налегнат сантиментите ще може да достигне до тях и да ги прочете припомняйки си що е вършил и кога точно.
Вековете за него минават много пасивно- просто събитие след събитие, като най-открояващото се е това, което му се лепва на главата като лоша карма преди близо пет века в Япония. Тогава среща за пръв път младият мъж, който ще превърне във вампир и ще вземе като свой ученик, което само по себе си ще му донесе куп неприятности. Юкио си е истински магнит за тях и това в последствие се доказва неколкократно, кулминацията е разрушителна и в крайна сметка на Гил му се налага да прежали смъртта му случила се по доста странни обстоятелства. От тогава е малко незаинтересован към заобикалящият го свят и по свой начин изразява траурно настроение; вдъхновявайки се от купищата романи свързани с вампирски изчадия като него той потъва в "сън" и прекарва в хибернационна фаза близо три години; по нелепа случайност пропуска грандиозните априлски събития и така всичко му идва крайно чуждо щом отново отваря очи. В настоящ момент Гил е прясно събуден и лишен от опции с които да запълни свободното време открило се пред него.
* Допълнителна информация
Вечно забравя да си взима важни вещи с него, за това е много характерно да бъде видян да се разхожда с абсолютно празни джобове и траурната физиономия, която знаеш, че ще свърши в молби за малък заем от пари и кой знае какво още. Обичайните жертви са пълни непознати и сигурно в настоящ момент Гил е задлъжнял с милиони.

*използвам rick gonzalez.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://metropolis.bulgarianforum.net/forum
Елинор Уистрейн-Джойс
Орденът на Аметиста
Орденът на Аметиста
avatar

Местожителство на героя : Чикаго, щата Илинойс
Брой мнения : 251
Join date : 21.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Гилгамеш;    Нед Окт 23, 2011 6:48 pm

Одобрен! Добре дошъл! ^^

-----------------------------------------
I've been walking this road of desire.
I don't care if I'm playing with fire.
I'm aware that I'm frozen inside.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://xfallenafteraprilx.bulgarianforum.net
 
Гилгамеш;
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
| Fallen after April | :: Първи стъпки. :: Всичко за героите.-
Идете на: