ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Нашият екип
Top posters
Елинор Уистрейн-Джойс
 
Гил
 
Арая Деймос
 
Jacob Black
 
Isaak Dunn
 
Ребека
 
Alice Brown.
 
Дезмънд Лесбърн
 
Adison Laurent
 
Arrietty
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Чет Ное 10, 2011 6:49 pm

Share | 
 

 Адисън Лаурент

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Adison Laurent
Орденът на Топаза
Орденът на Топаза
avatar

Местожителство на героя : Чикаго, щата Илинойс
Брой мнения : 5
Join date : 03.11.2011

ПисанеЗаглавие: Адисън Лаурент   Чет Ное 03, 2011 7:24 pm


Adriana Lima

Име
Адисън О'коноел Лаурент
(Ади, Ад, Сън, Съни, О'коноел, Лаурент)

Години
Физически - 20 / неизвестни

Вид
Норн



Дарби, сили, характеристики на вида
Норните са трите скандинавските богини на съдбата. Урд - минало, Верданди - настояще и Скулд - бъдеще. И трите можели да виждат миналото, настоящето и бъдещето на съществата и боговете и да си играя със съдбите им. Урд можела да променя миналото, Верданди да съветва хората за настоящето, подканвайки ги към понякога хубави, а понякога не чак толкова хубави неща, а Скулд можела да променя бъдещето на хората.
Но освен, че могат да се месят в живота на съществата, те изпълняват най-съкровените желания на всички същества, но в замяна взимат най-скъпото и не говорим за нещо, което може да се купи с пари. Могат да надарят съществото със сила, знания, богатство и др.
Адисън може да вижда и променя миналото, настоящето и бъдещето. Освен това изпълнява най - съкровените желания на всяко същество.



Характер
Адисън е позитивно настроен човек, пълен с енергия. Доста е атлетична и импулсивна, никога не знаеш какво ще направи в следващия момент. Много мила личност с добре развита интуиция и нестандартно мислене. Винаги е вярна и никога няма да те излъже, освен ако от истината ще те заболи. Не обича насилието срещу какъвто и да е вид свръхестествено същество. Умее да пази тайни много добре и можех да 'и се довериш напълно. Обича животните и разходките из природа. Колкото и да не харесва много насилието е доста добър боец. Умее да се защитава и сама. Винаги се забърква в неприятности, от които почти никога не се измъква невредима.
Ади е невероятен приятел. Винаги е готова да помогне на приятели и никога не би оставила приятел в беда. Винаги ще е до него при трудни или не чак толкова трудни моменти и никога не би се отказала от някой, в който вярва. Би направила всичко за приятелите си, след като те са единственото 'и семейство. Никога не би предала приятел или не би говорила зад гърба му каквото и да е. Ако имаш нужда от нещо, тя винаги ще е там.



История
Малко е трудно да се определи историята на Адисън. Все пак не се знае от колко време съществува, пък да не говорим за историята 'и. Но е посещавала много държави. Била свидетелка на много войни и нечувани и невиждани до тогава истории. Била свидетелка и на много неща и знае почти всичко за всеки. Знае бъдещето му, знае настоящето, но най - вече знае миналото му и всяка една неговата мръсна тайна. От Ади няма как да се отървеш. Знае всичко и за всеки и когато някой иска помощ моментално се намира при нея. През годините е помагала на много хора, същества и едва ли има нещо, което да не е преживяла. Просто обича да помага на хората и съществата, независимо дали са 'и приятели или не. Но понякога Ад се забърквала в големи неприятности, от които едвам се отървава. Има и такива, от които и до ден днешен не се е отървала. Много пъти е била и в Ада. Имала е много приятни и не чак толкова приятни срещи с Луцифер, Самаел и много други демони, от които сега бяга, защото както винаги отново се бе забъркала в нещо лошо с тях.
Но в колкото и лоши неща да се е забърквала и колкото и демони и ангели и каквото и да е да я търсят, Сън винаги е била с усмивка на лицето. Позитивно настроени, никой не може да сломи духа 'и.

****
Адисън седеше в покоите си, загледала се през прозореца. Беше късно. Много късно. Може би четири часа през нощта, а Ади не можеше да заспи. Не и след кошмара, който бе сънувала преди два часа, който сега не я оставаше на мира. Знаеше, че досега беше виждала какви ли не ужасяващи неща в бъдещето, колкото и неясно да е, но това до сега не 'и се бе случвало. Не и да сънува такова нещо. Просто не можеше да го побере в съзнанието си. Може да не е видение, помисли си Ад, а само лош кошмар, който няма да се случи.
Точно когато Ади започна да си вярва, че това бе кошмар, а не случка от бъдещето някой влезе в стаята 'и с гръм и трясък. Бяха сестрите 'и, с окървавени копринени нощници. И ето, че кошмара на Адисън се беше оказал видение от бъдещето. Точно когато си мислеше, че всичко ще се оправи се оказа, че всичко те първа щеше да се провали.
- Какво става?! - вика объркано Съни, запътвайки се към сестрите си.
Те заключиха вратата след себе си, опирайки се на нея. Дишаха тежки, а божествената кръв се стичаше от раните по телата им. Адисън не разбираше нищо. Беше ужасно притеснена за сестрите си, които в момента нищо не казваха, а само се гледаха, опирайки вратата.
- Някой ще ми обясни ли! - викна по - силно Адисън.
- По - тихо, Урд. - каза Скулд, отдръпвайки се от вратата. - Те са тук.
Те ли, попита се Адисън, кои са те?
- Кои те? За какво говорите? Какво ви се е случило? - питаше Адисън все още с висок тон.
- Боговете, Урд. Те са тук. Нападнаха не. - каза тихо Верданди.
Боговете са ги нападнали, запита се отново Адисън. Не можеше да го повярва първоначално, но напълно се доверяваше на сестрите си и много бързо им повярва. Само не знаеше защо. Защо, по дяволите, им беше на боговете да нападат сестрите 'и?
- Но защо? - попита тихо този път Адисън, обръщайки се към сестрите си.
- Защото им писнало да съдбата им да се управлява от жени. От нас. - отговори Скулд, запътвайки се към прозореца.
Погледна през него, но щом видя кой е отвън бързо се отдръпна. Там на двора бяха Тор и всички останали скандинавски богове. Стояха там и гледаха към прозореца на спалнята на Адисън. Гледаха и бяха готови да атакуват.
- Тук са. - прошепна съвсем тихо Скулд, отдръпвайки се от прозореца.
Адисън все още седеше до Верданди и гледаше като застреляна към сестрите си. Просто не разбираше нищо от случващото се. Сестрите 'и изведнъж се натресоха в стаята 'и с окървавени дрехи, казвайки на Адисън, че боговете са ги нападнали, защото не са искали те да управляват съдбата им. Та нали боговете трябваше да пазят съществата, да ги подкрепят и защитават. Защо сега се опитваха да убият Скулд, Верданди и Адисън.
- Какво? - Ад се обърна към Скулд.
Тръгна към нея, подмина я и застана до прозореца. И ги видя, всички богове, които гледаха с презрение към прозореца и Адисън.
- Махни се от там! - заповяда Верданди на Адисън, отивайки и дърпайки я от там.
Точно тогава една светкавица разцепи мрака в стаята на Адисън, влизайки от прозореца, който счупи. Идваше от един от тях. Един от предателите.
- Виждаш ли?! - обърна се Скулд към Адисън.
С притеснен поглед се огледа наоколо. Верданди метна един поглед към всеки един прозорец и врата в стаята на Ади, като изведнъж те се превърнаха в сребърни дебели стени, през които не можеше никой да влезе. Поне за сега. Скулд материализира много свещи в стаята на Адисън, а тя само гледаше сестрите си. Не, това не можеше да се случва. Не сега, не и никога.
Адисън се съвзе и отиде при сестрите си.
- Така, сега какво ще правим? - попита ги.
Тогава се чу силно тропане от едната страна на стаята на Адисън. Точно там, откъдето беше видяла боговете. Предположи, че Тор използва чука си.
- Ще се отбраняваме, естествено. - каза Скулд.
- Добре, но как? - попита Верданди.
- Вълна? - попита Скулд.
- Не, прекалено е слабо ще е. - отвърна Адисън. - Ритуала?
Скулд и Верданди се обърнаха към Адисън и се подсмихнаха.
- Това ще стане, да се надяваме. Ако не, ще го направим по стария начин - битка.
Тогава се чу още един удар и стената се разцепи. Момичетата се обърнаха натам, отстъпвайки няколко крачки назад. След още няколко удара и стената падна.
-Започва се. - каза тихо Адисън.
Хвана сестрите си за ръце, започвайки да произнасят заклинание да много сложен древен език, който много малко знаеха. Точно тогава Тор влезе в стаята, а след него и останалите богове.

********
- Адисън. Адисън. - викаше някой с нежен и спокоен глас. - Адисън..
- Урд! - викна друг глас.
Тогава Адисън отвори рязко очи, поемайки си силно и бързо глътка въздух. Изправи се до седнало положение, опирайки се на ръцете си. всичко я болеше. Не можеше да се движи, имаше чувството, че всеки момент главата 'и щеше да експлодира. Хвана се за главата внимателно, когато усети някаква течност по нея. Върна ръката си пред очите и видя, че беше с кръв. Огледа се внимателно и едвам се сдържа да не изкрещи. Имаше многобройни и много дълбоки и болезнени рани по цялото си тяло.
Изпитваше ужасяваща болка.
- Тихо, Урд. - Адисън чу познат глас.
Беше на сестра 'и Верданди. Звучеше много спокойно за състоянието си, помисли си Адисън. Обърна се съвсем леко, но не можеше повече от това. Болката беше прекалено голяма за нея, дори и да беше норн. Но някак си намери сили, за да се изправи леко на краката си. И как нямаше да намери. За Бога, това бяха сестрите 'и. За тях би направила всичко.
Видя ги. Скулд и Верданди в бели дълги тоги, усмихнали 'и лъчезарно. Ади не разбираше. Тя умираше от болка и многобройни дълбоки рани, причинени 'и от боговете, а те бяха в идеално здраве, дори и в невероятни тоги, които много им отиваха. Тогава Адисън се осъзна.
- Не.. - каза, като очите 'и се насълзиха.
Намираха се в измерението между живите и мъртвите. Не можеше да го повярва. Не можеше да е мъртва. Не можеше сестрите 'и да са мъртви, просто не можеше.
- НЕ! - изкрещя с всички си сили и падна на земята.
Скулд и Верданди се спогледаха и тръгнаха към нея. А Адисън просто умираше от болки. От многото физически и също така психически болки, която я разкъсваха. Кожата 'и започна да се разкъсва на много места, а раните ставаха все повече и повече и на всичкото отгоре по - болезнени и по - болезнени. А само мисълта, че сестрите 'и са мъртви я караше да се къса от още по - силна болка.
- Спкойно, Адисън. - каза Скулд, надвесвайки се над Адисън.
- Ще се оправиш, мила. - добави Верданди, надвесвайки се от другата страна на Адисън.
А Ади продължаваше да се гърчи от болка, викайки с всички сили и плачейки. Ами ви, помисли си някак си Адисън измежду всичката тази болка.
- Ние сме наред, мила. Стига ти да си. - отговори Скулд, усмихвайки се.
Не, Адисън нямаше да ги остави сами. Нямаше да им позволи да си отидат. Само да разбереше какво става и щеше да направи всичко по силите си, за да ги върне обратно. нямаше да ги остави да си заминат..
- Слушай внимателно, Адисън. - каза 'и Скулд.
- За нас няма шанс повече, ние сме мъртви. Не можеш да ни върнеш. Но ти все още се крепиш. За теб все още има възможност. - продължи Верданди.
- НЕ!! - викаше силно Адисън, докато сестрите 'и обясняваха.
Не можеше да си позволи да ги загуби. това щеше да е най - ужасяващото нещо, което можеше да 'и се случи. Просто нямаше да им позволи да я изоставят.
- Ще ти помогнем да се върнеш обратно там. В света на живите, само ни се довери.
- НЕ ИСКАМ! - викаше Адисън.
- Недей, Урд. Възползвай се от възможността си. Ние не можехме, но искаме ти да можеш. Искаме да си щастлива. Затова ще ти помогнем да се върнеш при живите.
- НЕ! Боли!! Не, не!! - гърчеше се от болка на земята Адисън, разкъсваща се духовно и буквално.
- Искаме да си винаги така щастлива и с тази твоя чаровна усмивка на лицето ти. Ние сме виновни за това ти състояние. Направихме огромна грешка, за която и ти плащаш и наистина съжаляваме. - Скулд се усмихна.
- Не, чакайте.. Аз не ис.. - Ади едвам говореше, усещаше как живота в нея я напуска, докато се гърчеше и викаше от силна болка.
- Винаги ще сме с теб, ангел. - Верданди докосна Адисън за едното 'и рамо, държайки я са не мърда от едната страна.
- Не позволявай на никой да те сломи, дяволчето ми. - Скулд хвана Адисън от другата страна, а тя продължаваше да вика от болка.
Тогава очите на Скулд и Верданди засветиха с ослепителна бяла светлина. която се пренесе и към Адисън. Точно тогава тя усети всичко на веднъж, умножавайки се милион пъти по - силно. Крясъците 'и бяха толкова силни, а не можеха и да опишат и най - малко от болката, която Ад изпитваше.

****
Крясъците на Адисън продължаваха да огласяват покоите 'и. Изведнъж всичко спря. Болката, дишането, движенията на Адисън.. Всичко. Настъпи гробна тишина, която продължи цял половин час.
Адисън си пое рязко въздух, изправяйки се до седнало положение, подпирайки се на ръцете си. Беше отворила очи, гледайки къде се намира. Осъзна, че беше в покоите си. Но всичко беше толкова променено. По - точно разрушено, с много кръв навсякъде. Усети леки щипвания и погледна тялото си. Видя, че раните бавно зарастваха. Физическата болка бавно отминаваше, но билката от смъртта на сестрите 'и едва ли някога щеше да отмине.
- Дявол го взе.. - каза леко Адисън, опитвайки се да се изправи.
Но все още я болеше и едвам се движеше, което не я спра бавно да се махне от кървавата баня, настанала в покоите 'и. Точно преди да излезе от стаята се обърна към нея. Видя телата на сестрите си, както и на някои богове. Махна към сестрите си, и телата им изчезнаха. Излезе от къщата, едвам ходеща и пъшкаща от болка. Когато вече беше на улицата къщата зад нея се подпали. Но Адисън не се обърна назад. НЕ можеше след всичко случило се там.
Тогава една стара жена съзря Адисън и веднага се затича към нея, шокирана от многото кръв по късата нощница на Ади и кожата 'и.
- Момиче.. - стигна до нея, помагайки 'и да седне на бордюра. - Милата, добре ли си.
Адисън не каза и дума. Не знаеше какво да си мисли, а да не говорим какво да каже. Всичко се беше случило толкова бързо, че все още не можеше да асимилира нещата, случили се в последните.. пет часа. Точно така. Сега беше девет сутринта.
Старата дама извади телефон от чантата си, напирайки 911. Започва да обяснява за случая и многото кръв по Адисън, която сега се бе загледала в пламъците, идващи от къщата 'и.
- Как се казваш, момиче? - попита старата жена, обръщайки се към Адисън, но отговор така и не последва.
- Как е името ти? - попита старата жена отново.
- Адисън.



Допълнителна информация
пълнителна информация:
~ Любим сезон е зимата.
~ Любимото 'и число е 8.
~ Любимото 'и цвете е люляк.
~ Любимите 'и бонбони са Toffifiee.
~ Обожава шоколада. <3
~ Любимите 'и цветове са синьо, лилаво и зелено.
~ Има куче на име Майло.
~ Владее руски, английски, френски, немски и италиански език и още няколко мъртви и немъртви езика.
~ Когато е разстроена обича да се качва на покрива на сградата, в която живее и да хвърля по минувачите водни балони. А ако това не помогне, обича да използва силите си над някое невинно същество.
~ Когато е ядосана обича да си го изкарва на боксовата круша или да тича из природата с приятна музика на айфона си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елинор Уистрейн-Джойс
Орденът на Аметиста
Орденът на Аметиста
avatar

Местожителство на героя : Чикаго, щата Илинойс
Брой мнения : 251
Join date : 21.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Адисън Лаурент   Чет Ное 03, 2011 7:33 pm

Одобрена! Страхотен герой!

-----------------------------------------
I've been walking this road of desire.
I don't care if I'm playing with fire.
I'm aware that I'm frozen inside.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://xfallenafteraprilx.bulgarianforum.net
Adison Laurent
Орденът на Топаза
Орденът на Топаза
avatar

Местожителство на героя : Чикаго, щата Илинойс
Брой мнения : 5
Join date : 03.11.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Адисън Лаурент   Чет Ное 03, 2011 7:51 pm

Мерси.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Адисън Лаурент   

Върнете се в началото Go down
 
Адисън Лаурент
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
| Fallen after April | :: Първи стъпки. :: Всичко за героите.-
Идете на: