Нощта беше оживена и мрачна като дебрите на най-опасната гора... Нощта преди Хелоуин, когато всички оживено подготвяха украсуте си за дома и трескаво обикаляха по магазините. Всеки е потънал в мислите и чувствата си и не забелязват ромолящия дъжд и детето, захвърлено до контейнерите на една близка болница, в която също толкова трескаво се подготвяха за Хелоуин... Малките и невинни ръчички, светналите в мрака очи, изучаващи света... Детското телце, увито в старо опърпано одеало не правеха никому впечатление... Не и докато не се разнесе бебешкия плач и една влюбена двойка не пристъпи в тихата, мрачна и влажна уличка и не намери малкото изоставено момченце с една небрежно надписана бележка и синджир с пентаграм... Младата жена повдигна детенцето, а приятелят й зачете на глас: "Скъпи Джейкъб, съжаляваме, че те оставяме по този начин, но обстоятелствата ни го налагат... Ние не сме най-подходящите хора, с които да израснеш. Знаем, че си все още невръстен, но молим е, пази верижката си талисман... С обич мама и тате."
-Сам, нека го приберем... Виж колко е малък и невинен... Моля те. Погледни тези сладки очички и тази симпатична усмивка...
------------------------------------------------------------------------------------------------
16 години по-късно
Джей нямаше търпение да дойде рождения му ден, за да види това, за което родителите му толкова много говорят. Искаше да покани час по-скоро приятелите си и купона за 16-тия му рожден ден да започне. След около час и половина, всичко това вече щеше да се осъществи и сърцето на момчето щеше да изскочи от радост.
Хората започнаха да идват и след броени мигове, Джейкъб вече отваряше подаръците си. Дойде и ред на неговите родители. Подариха му верижката с пентаграм и един пръстен с Оникс... Любимият цвят на Джейкъб. Партито се вихреше почти до зори и след всичко това, Джей си легна уморен, доволен, че вече е на 16 и може правата му да станат повече, отколкото задълженията и ограниченията, налагани му досега.
------------------------------------------------------------------------------------------------
4 години по-късно
Поредният ден, в който Джейкъб трябваше да си остане сам вкъщи. За да убие скуката, започва да разглежда семейните ценности, когато изведнъж попада на бележката, оставена от биологичните му родители... Видимо разстроен, той се качва в колата си и отива в близкия бат, където бива нападнат от непознат и след като е принуден да пие от кръвта му, в полунощ се събужда в една отдалечена местност с ужасни болки и необяснима жажда за кръв. Разбира, че е вампир и може да се разхожда само нощем, но веднага се сеща за бармана в онзи бар, който умеел странни неща. Благодарение на него, пръстена е омагьосан, а Джей тепърва свиква с дарбите си на подобно създание. Научава се да се сдържа и да пие само от кръвни банки. Не казва на родителите си какво всъщност е и се надява да не забележат, че не старее. От тогава нататък, Джейкъб е нещо като новородено по стандарта на вампирите (10 месечен).
------------------------------------------------------------------------------------------------
Из "Живота на един новороден вампир" или иначе казано Jacob Black as Taylor Lautner